Любослав Костов: Доходите продължават да изостават от инфлацията*
Интервю на Йоланда Пелова, Радио " Фокус "
- Как прави оценка КНСБ Бюджет`2023? Разбрахме, че похвалихте ненапълно господин Асен Василев, само че споделям ненапълно, тъй като не му спестихте и рецензиите. Кажете в този момент какви забележки имате към министъра на финансите? Как вие виждате нещата?
- Похвалихме го, тъй като в последна сметка той преписа, в положителния смисъл на думата, половината от нещата, които ние още преди месец и половина, когато госпожа Велкова изкара първичния бюджет, казахме. Какво имам поради? Ние тогава казахме, че финансовата стратегия е надценена с 2 милиарда. Това, което господин Василев сподели оня ден, е, че понижава финансовата стратегия с 2 милиарда. Очевидно и той, и ние сме оценили вярно капиталовия потенциал на страната до края на годината.
Това, което тогава ние казахме, е, че приходите от налози ще бъдат най-малко 1,5 до 2 милиарда повече. Това, което господин Василев залага, е 1,6 милиарда спомагателни доходи от налози, плюс спомагателни доходи от Плана за възобновяване, втория проект. Така че по тази линия, както се споделя, ни преписа, в положителния смисъл на думата.
Но в политиката по приходите, в частта " Разходи ", онази другата част, когато ние предложихме тези неща, той не е чул, защото няма отплата на инфлацията, която е планувана до края на годината, няма 10% за всички. Има най-вероятно единствено за педагозите - това, което е поето като ангажимент, 125% начална учителска от междинна заплата, само че това е ангажимент, който всяко държавно управление го извършва и всяка година се случва. Така че не идва с господин Василев, няма и да си отиде с него, се надявам. Извън тези работи, Народното събрание отхвърли да вдигне минималната работна заплата от 1 юли на 850 лв. - това, което КНСБ искаше. Много браншове стачкуваха.
- А едно такова нарастване какъв брой ще излезе на страната ни - минималната заплата да бъде 850 лв.?
- Знам, че е малко фрапиращо, като си приказваме за милиони и милиарди, само че 175 милиона коства да вдигнем минималната от 780 на 850 лв. от 1 юли за полугодието. Какво са 175 милиона? Ами, на бюджет, който господин Василев предлага, от над 70 милиарда лв. - това е всичко на страната, което преразпределя в стопанската система, 175 милиона са 0,2%, което кантарът не го лови и е въпрос на политическа воля.
Всички специалисти неведнъж сме водили диспути по тематиката за това дали би трябвало да нараства минималната заплата. Ние изрично ги печелим. И тук това не е фукане, тъй като има богати емпирични проучвания, които демонстрират, че като се подвига минималната заплата, заетостта се подвига, безработицата понижава, растежът се подвига, потреблението се усилва.
Сега имаме потребност от растеж на потреблението, защото се видя, че то в последните месеци се забавя. Така че и по тая линия минималната заплата би могла да нарасне, с цел да подкрепи малко и действителния бранш. И в последна сметка, имаме настоящо законодателство, което споделя каква би трябвало да бъде от 1 януари минималната, а точно - половината от междинната, което прави 950 лв. по сметките досега. Ами ние предлагахме една междинна стъпка в този момент - 70 лв. нагоре, и втора стъпка от 1 януари, както си е по член 244 от Кодекса на труда, с цел да може и бизнесът да го посрещне по-леко, да може и на хората да им компенсираме инфлацията и да понижим неравенствата. Така че това са морални, обществени и стопански причини.
И по тази причина споделям, че ние експертния спор от дълго време сме го спечелили. Даже 2021 година Нобеловата премия по стопанска система се даде на човек, който потвърди, че когато нараства минималната заплата, се подтиква заетостта и въздейства позитивно върху стопанската система. Така че аргументът подвигаме минималната и се приближава до междинната не е правилен. Средната нараства повече от минималната и разликата сред двете се усилва и към този момент е над 1100 лв., а пък като съответствие е 41%. И преди 8 години беше толкоз, тъй че нито нагоре, нито надолу, не сме мръднали.
- Можем ли да чакаме някакви промени сред четенията? Какви са настояванията ви и упованията затова? Реално може ли да се промени в действителност нещо?
- Надявам се да може. Между първо и второ четене. Ние от КНСБ, както постоянно, подхождаме отговорно. Изготвили сме съответни законодателни текстове за Държавна организация " Архиви ", за Национален осигурителен институт, за Национална агенция за приходите, за Българско национално радио и всички тези, които стачкуваха. За хората в читалищата и културните институти, на които им взеха 36 милиона. Надявам се господин Василев, с изключение на да им ги върне, да им вдигне малко и заплатите. Всички тези, които не са спрели да се трудят през последните две години и не са получили отплата на инфлацията. За всеки един от тях имаме съответен законодателен текст, който ще внесем през депутати сред първо и второ четене. Някои ще го нарекат " лобизъм ", аз ще го нарека " нужен лобизъм ", тъй като без тези наши дейности доста постоянно хората на труда, работещите биват забравени и всички се занимаваме кой какво споделил и сме очевидци на някакви политически интриги всеки ден.
Въпросът е, че като се внесе нещо за приходите на хората и е видно, че тия хора са на минимална или малко над минимална заплата - да вземем за пример, професори в Селскостопанска академия и доценти са на по 1100-1200 лв. брутна заплата, като се внесе за тях и като го предложи едната партия, няма неприятно да го поддържат всички. Няма значение кой ръководи и кой е съпротива и никой няма да им каже: " Защо гласувахте с тези или за какво гласувахте с тези? ". Напротив, ще им свидлив ръката и ще им кажат: " Благодаря! ".
Аз по този начин обмислям и мисля, че би трябвало да има малко разсъдък и при депутатите. Надявам се да ни чуят. Ние ще им го дадем написано, пожелаваме просто депутатът да го вземе и да го вкара в деловодството в Народното събрание и да го гласоподават.
- Говорим си за бюджета на страната за 2023 година, макар че може би скоро би трябвало да помислим, господин Костов, и за този за 2024 година
- Всяка бюджетна процедура, всяка година стартира февруари месец и свършва октомври. Реално ние сега сме на средата на бюджетна процедура 2024.
- Това обаче би трябвало ли да ни тормози и времето да ни притиска по някакъв метод?
- Ами, да му мисли финансовият министър. Въпросът е, че той за следващата година има да взема решение доста въпросителни от позиция и на налозите, защото те би трябвало да бъдат пипани, минимум да се затворят ДДС-тата там, където бяха преди пандемията, защото това беше краткотрайна мярка. Бюджетът губи половин милиард от тази краткотрайна мярка и се потвърди, че не работи, не води до понижение на цените за потребителите.
И второто в налозите е налог " Печалба ", защото ние сме задължени да създадем 15% налог " Печалба " за мултинационалните компании. Тук ще възникне един въпрос - дали пък третираме равноправно всички стопански субекти в бизнеса, в случай че за едните е 15, а пък за българския бизнес е 10. Ние твърдим, че би трябвало да се вдигне 15% за всички, защото е най-ниският корпоративен налог у нас по отношение на всички останали страни и нации в Европейския съюз. Това ще донесе към 2 милиарда в допълнение в приходите. Та, първото предизвикването пред господин Василев за следващата година са налозите, второто е политиката по приходи, защото там ние като представители на служащите и чиновниците ще протестираме, ще вършим стачки. Не желая да тревожа никой, само че това, което се случи в последните две години, защото инфлацията е близо 30%, а пък хората всеобщо получиха сред 10 и 15%. Последният конгрес на КНСБ беше точно с такава цел - да покажем за всяка една икономическа активност какъв брой са изостанали действителните заплати.
Всъщност хората в публичния бранш са изгубили 10% действителна покупателна дарба по отношение на хората в частния бранш, а пък след това желаеме да подтикваме хората да заемат държавна работа - да стават учители, да стават медицински сестри и лекари или пожарникари и така нататък При всички положения би трябвало да има растеж на приходите, който към този момент да изпреварва инфлацията. Вече въпрос на диалог е, несъмнено, само че той би трябвало да бъде всеобщ и за всички, а не по този начин на парче: Днес стачкуват Национален осигурителен институт - даваме на Национален осигурителен институт, на следващия ден някой различен стачкува - да му затворим устата, да не ни тормози.
- Ключови цели не са финансирани, не получават нужното финансиране.
- Давам съответен образец. Разходите за висше обучение и просвета понижават като дял от Брутният вътрешен продукт. В миг, когато би трябвало да отиват към 1%, те отиват към 0,3-0,4% от Брутният вътрешен продукт.> със съкращения
*Заглавието е на редакцията
- Как прави оценка КНСБ Бюджет`2023? Разбрахме, че похвалихте ненапълно господин Асен Василев, само че споделям ненапълно, тъй като не му спестихте и рецензиите. Кажете в този момент какви забележки имате към министъра на финансите? Как вие виждате нещата?
- Похвалихме го, тъй като в последна сметка той преписа, в положителния смисъл на думата, половината от нещата, които ние още преди месец и половина, когато госпожа Велкова изкара първичния бюджет, казахме. Какво имам поради? Ние тогава казахме, че финансовата стратегия е надценена с 2 милиарда. Това, което господин Василев сподели оня ден, е, че понижава финансовата стратегия с 2 милиарда. Очевидно и той, и ние сме оценили вярно капиталовия потенциал на страната до края на годината.
Това, което тогава ние казахме, е, че приходите от налози ще бъдат най-малко 1,5 до 2 милиарда повече. Това, което господин Василев залага, е 1,6 милиарда спомагателни доходи от налози, плюс спомагателни доходи от Плана за възобновяване, втория проект. Така че по тази линия, както се споделя, ни преписа, в положителния смисъл на думата.
Но в политиката по приходите, в частта " Разходи ", онази другата част, когато ние предложихме тези неща, той не е чул, защото няма отплата на инфлацията, която е планувана до края на годината, няма 10% за всички. Има най-вероятно единствено за педагозите - това, което е поето като ангажимент, 125% начална учителска от междинна заплата, само че това е ангажимент, който всяко държавно управление го извършва и всяка година се случва. Така че не идва с господин Василев, няма и да си отиде с него, се надявам. Извън тези работи, Народното събрание отхвърли да вдигне минималната работна заплата от 1 юли на 850 лв. - това, което КНСБ искаше. Много браншове стачкуваха.
- А едно такова нарастване какъв брой ще излезе на страната ни - минималната заплата да бъде 850 лв.?
- Знам, че е малко фрапиращо, като си приказваме за милиони и милиарди, само че 175 милиона коства да вдигнем минималната от 780 на 850 лв. от 1 юли за полугодието. Какво са 175 милиона? Ами, на бюджет, който господин Василев предлага, от над 70 милиарда лв. - това е всичко на страната, което преразпределя в стопанската система, 175 милиона са 0,2%, което кантарът не го лови и е въпрос на политическа воля.
Всички специалисти неведнъж сме водили диспути по тематиката за това дали би трябвало да нараства минималната заплата. Ние изрично ги печелим. И тук това не е фукане, тъй като има богати емпирични проучвания, които демонстрират, че като се подвига минималната заплата, заетостта се подвига, безработицата понижава, растежът се подвига, потреблението се усилва.
Сега имаме потребност от растеж на потреблението, защото се видя, че то в последните месеци се забавя. Така че и по тая линия минималната заплата би могла да нарасне, с цел да подкрепи малко и действителния бранш. И в последна сметка, имаме настоящо законодателство, което споделя каква би трябвало да бъде от 1 януари минималната, а точно - половината от междинната, което прави 950 лв. по сметките досега. Ами ние предлагахме една междинна стъпка в този момент - 70 лв. нагоре, и втора стъпка от 1 януари, както си е по член 244 от Кодекса на труда, с цел да може и бизнесът да го посрещне по-леко, да може и на хората да им компенсираме инфлацията и да понижим неравенствата. Така че това са морални, обществени и стопански причини.
И по тази причина споделям, че ние експертния спор от дълго време сме го спечелили. Даже 2021 година Нобеловата премия по стопанска система се даде на човек, който потвърди, че когато нараства минималната заплата, се подтиква заетостта и въздейства позитивно върху стопанската система. Така че аргументът подвигаме минималната и се приближава до междинната не е правилен. Средната нараства повече от минималната и разликата сред двете се усилва и към този момент е над 1100 лв., а пък като съответствие е 41%. И преди 8 години беше толкоз, тъй че нито нагоре, нито надолу, не сме мръднали.
- Можем ли да чакаме някакви промени сред четенията? Какви са настояванията ви и упованията затова? Реално може ли да се промени в действителност нещо?
- Надявам се да може. Между първо и второ четене. Ние от КНСБ, както постоянно, подхождаме отговорно. Изготвили сме съответни законодателни текстове за Държавна организация " Архиви ", за Национален осигурителен институт, за Национална агенция за приходите, за Българско национално радио и всички тези, които стачкуваха. За хората в читалищата и културните институти, на които им взеха 36 милиона. Надявам се господин Василев, с изключение на да им ги върне, да им вдигне малко и заплатите. Всички тези, които не са спрели да се трудят през последните две години и не са получили отплата на инфлацията. За всеки един от тях имаме съответен законодателен текст, който ще внесем през депутати сред първо и второ четене. Някои ще го нарекат " лобизъм ", аз ще го нарека " нужен лобизъм ", тъй като без тези наши дейности доста постоянно хората на труда, работещите биват забравени и всички се занимаваме кой какво споделил и сме очевидци на някакви политически интриги всеки ден.
Въпросът е, че като се внесе нещо за приходите на хората и е видно, че тия хора са на минимална или малко над минимална заплата - да вземем за пример, професори в Селскостопанска академия и доценти са на по 1100-1200 лв. брутна заплата, като се внесе за тях и като го предложи едната партия, няма неприятно да го поддържат всички. Няма значение кой ръководи и кой е съпротива и никой няма да им каже: " Защо гласувахте с тези или за какво гласувахте с тези? ". Напротив, ще им свидлив ръката и ще им кажат: " Благодаря! ".
Аз по този начин обмислям и мисля, че би трябвало да има малко разсъдък и при депутатите. Надявам се да ни чуят. Ние ще им го дадем написано, пожелаваме просто депутатът да го вземе и да го вкара в деловодството в Народното събрание и да го гласоподават.
- Говорим си за бюджета на страната за 2023 година, макар че може би скоро би трябвало да помислим, господин Костов, и за този за 2024 година
- Всяка бюджетна процедура, всяка година стартира февруари месец и свършва октомври. Реално ние сега сме на средата на бюджетна процедура 2024.
- Това обаче би трябвало ли да ни тормози и времето да ни притиска по някакъв метод?
- Ами, да му мисли финансовият министър. Въпросът е, че той за следващата година има да взема решение доста въпросителни от позиция и на налозите, защото те би трябвало да бъдат пипани, минимум да се затворят ДДС-тата там, където бяха преди пандемията, защото това беше краткотрайна мярка. Бюджетът губи половин милиард от тази краткотрайна мярка и се потвърди, че не работи, не води до понижение на цените за потребителите.
И второто в налозите е налог " Печалба ", защото ние сме задължени да създадем 15% налог " Печалба " за мултинационалните компании. Тук ще възникне един въпрос - дали пък третираме равноправно всички стопански субекти в бизнеса, в случай че за едните е 15, а пък за българския бизнес е 10. Ние твърдим, че би трябвало да се вдигне 15% за всички, защото е най-ниският корпоративен налог у нас по отношение на всички останали страни и нации в Европейския съюз. Това ще донесе към 2 милиарда в допълнение в приходите. Та, първото предизвикването пред господин Василев за следващата година са налозите, второто е политиката по приходи, защото там ние като представители на служащите и чиновниците ще протестираме, ще вършим стачки. Не желая да тревожа никой, само че това, което се случи в последните две години, защото инфлацията е близо 30%, а пък хората всеобщо получиха сред 10 и 15%. Последният конгрес на КНСБ беше точно с такава цел - да покажем за всяка една икономическа активност какъв брой са изостанали действителните заплати.
Всъщност хората в публичния бранш са изгубили 10% действителна покупателна дарба по отношение на хората в частния бранш, а пък след това желаеме да подтикваме хората да заемат държавна работа - да стават учители, да стават медицински сестри и лекари или пожарникари и така нататък При всички положения би трябвало да има растеж на приходите, който към този момент да изпреварва инфлацията. Вече въпрос на диалог е, несъмнено, само че той би трябвало да бъде всеобщ и за всички, а не по този начин на парче: Днес стачкуват Национален осигурителен институт - даваме на Национален осигурителен институт, на следващия ден някой различен стачкува - да му затворим устата, да не ни тормози.
- Ключови цели не са финансирани, не получават нужното финансиране.
- Давам съответен образец. Разходите за висше обучение и просвета понижават като дял от Брутният вътрешен продукт. В миг, когато би трябвало да отиват към 1%, те отиват към 0,3-0,4% от Брутният вътрешен продукт.> със съкращения
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ